ОУ "Христо Ботев"
  
с. Церово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик
   С учение и труд към едно по - добро бъдеще!
Начало
Актуално
Портфолио
Дейности
Учебни материали
Документи
Бюджет
Обществен съвет
Галерия
Полезни връзки
Контакти



                                                                                                Герой и гений на перото,

                                                                                         си поете с ум горещ ,

                                                                         от живите по – жив, защото

                                                                                        нивга няма да умреш!...

                Христо Ботев                                    Христо Митрев

        Когато завият сирените и смразяващият им писък полети над ниви и градини, над градове и села, когато коленичим пред обелиски и братски могили , цялото отечество свежда чело за поклон. В този ден България прави панахида на онези, които са се превърнали в памет. В този ден ние се прекланяме пред саможертвата на хиляди именни и безименни герои, които вградиха имената си в темелите на съвременна България.

     За свободата на родината остави костите си и най-вдъхновеният и певец-Христо Ботев.

    Роден на 25.12.1847г.(6.01.1948г.) в Калофер Христо Ботев е най-младият сред своите бележити съвременници. Семейната му среда благоприятства неговото развитие. Баща му Ботьо Петков е учител, книжовник и обществен деец. Майка му Иванка Ботева, която пеела няколко стотин народни песни, разпалва у своя син чувство за гордост от героичното ни минало.

     

           През 1863г. завършва трикласното калоферско училище. С помощта на Найден Геров заминава в Одеса като ученик в втора мъжка гимназия. По това време в Русия кипи борба и Ботев се включва в нея, заради което е изключен. В Одеса Ботев е повече бунтовник, отколкото ученик и студент.

  През 1866г. за кратко време учителства в българското  бесарабско село Задунаевка. Но макар и увлечен в руските борби,  той нито за миг не забравя трагедията на собствения си народ и когато през 1867г. се връща в Калофер, веднага започва да действа като революционен организатор.

   Замества като учител болния си баща, но новият учител сее семето на бунта, учи младежите да боравят с оръжие. На 11 .05.1867, празника на Кирил и Методий, произнася бунтовна реч, заради която е принуден да напусне  Калофер и се озовава в Букурещ. Тук намира своята среда сред революционери-емигранти. Останал без работа и средства, Ботев се премества в Браила, където работи в печатницата на в-к „Дунавска зора”. Превежда книги, печата стихове, взема участие в четата на Жельо войвода. Като разчита да получи учителско място в българско училище, се връща в Букурещ, но напразно.

  Зимата на 1868-1869г. живее в изоставена вятърна мелница заедно с Левски. Тези контакти оказват голямо влияние върху революционните възгледи на Ботев. Следва учителстване в Александрия и Измаил. Сътрудничи в хумористичния вестник „Тъпан”, в Каравеловия вестник „Независимост” и „Свобода”. Издава своя вестник  „Дума на българските емигранти”.

През 1874г- отново е учител, но в българско училище в Букурещ. Условията, при които живее, са мизерни. Спи на тавана на Каравеловата печатница, работи само за хляб, но талантливото му перо разпространява навсякъде революционни идеи.

Публицист и идеолог на българската революция, Ботев се включва в организационна работа като става секретар на букурещкият комитет и издава вестник „Знаме”-боен орган на революционерите.

На 12.08.1875г. в Букурещ е свикано събрание, което изработва план за въстание в България.

В стремежа си, да постигне единство между думи и дела, той се залавя с подготовката му. Въстанието избухва на 16.09.1875г. в Ст. Загора и много бързо е потушено. Настъпва униние сред българските въстаници.

По това време стават промени и в личният живот на поета. През 1875г. се жени за Венета Петрова. В Румъния идват и майка му, и братята му-Боян, Стефан  и Кирил. И Ботев трябва да се грижи за всички. Пише, превежда, печата.

Но обстановката в България отново е бунтовна. На 20.04.1876г. избухва Априлското въстание, чиито завършек е героичния подвиг на четата на Христо Ботев . Тя се сформира в Букурещ. Около200 юнаци се качват на парахода „Радецки”, за да преминат в България. Наближавайки Козлодуй,   всички се обличат в хубави въстанически униформи-от сиво сукно, на главата-черен калпак, украсен със златен лъв и орлово перо. Гола сабя блести в десницата на воеводата. Призовава на оръжие.

Слизайки на българския  бряг, четниците целуват родната земя и тръгват по пътя на подвига и безсмъртието.

Денят е 16.05.1876г. Повече от 50 км вървят без почивка. Зареждат се тежки сражения, глад, жажда, скъпи жертви.

На 2.06.1876г. е най-тежкото сражение, в което пада убит и поетът-революционер.

Сбъдва се молитвата  му: В  редовете на борбата да си найда и аз гроба…”.

    А е само на 27 години, стъпил на върха на безсмъртието!

 

      В съзнанието на поколенията, Ботев живее и ще живее с героичния си подвиг, с безсмъртните си идеи и непреходна поезия!

 По това, каква частица от сърцето и разума на Ботев носим у себе си, ние трябва да мерим своето българско, човешко достойнство. Предтеча и съвременник ,той живее и в своето и в нашето време. Защото Ботев е голям и безсмъртен като Балкана, който му даде своя скут за люлка, своя връх за вечен дом.

                Затова когато в 12ч. засвирят сирените, поспрете за минутка мълчание, отдайте своята    

                признателност към  НАШИТЕ ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ, защото

                              Тоз,  който падне в бой за свобода, той не умира!



Автор и дизайн на сайта

   Грета Димитрова -Директор